Марк Аврелий – Уикипедия Марк Аврелий от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Аврелий. Марк Аврелий 16-и император на Римската империя Скулптурен портрет на Марк Аврелий в Глиптотеката, Мюнхен Управление 8 март 161 – 169 (с Луций Вер) 169 – 177 (сам) 177–март 180 (с Комод) Наследил Антонин Пий Наследник Комод Лични данни Роден 26 април 121 г. Рим Починал 17 март 180 г. (58 г.) Виндобона или Сирмиум Погребан в Мавзолей на Адриан Пълно име Марк Аний Катилий Север (рождено име) Марк Аний Вер (като зет на Антонин Пий) Марк Елий Аврелий Вер Цезар (като наследник) Цезар Марк Аврелий Антонин Август (като император) Семейство Династия Нерво-Антонинова Баща Марк Аний Вер Майка Домиция Луцила Брак Фаустина Млада Марк Аврелий в Общомедия Марк Аврелий Антонин (на латински: Marcus Aurelius Antoninus) е римски император и философ. Той спада към династията на Антонините и е последният от Петимата добри императори. Марк Аврелий, философът на императорския трон, управлява Римската империя от 161 до 180 г. (от 161 до 169 г. съвместно с Луций Вер, от 169 до 177 г. – еднолично, от 177 до 180 г. – заедно със сина си Комод). През неговото царуване империята е въвлечена в изтощителна серия от отбранителни войни по границите си и преминава през период на обществени сътресения и икономически затруднения. Марк Аврелий е запомнен най-вече със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него философски записки. Съдържание 1 Произход и ранни години 1.1 Престолонаследник (138 – 161) 2 Войни и управление 2.1 Съуправление с Луций Вер (161 – 169) 2.2 Самостоятелно управление (169 – 177) 2.3 Съуправление с Комод (177 – 180) 3 Титли и магистратури 4 Философски съчинения 5 Деца и наследници 6 Вижте също 7 Бележки 8 Външни препратки 9 Библиография Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода] Роден е на 26 април 121 г. в Рим като наследник на патрицианска фамилия, произхождаща от испанския град Укуби (близо до днешния град Кордоба). При раждането си получава името Марк Аний Вер. Семейството му има испански произход и консули от предшествениците си – Аний Вер Старши. Роднините му притежават голямо грънчарско производство в покрайнините на Рим. Марк Аврелий е син на претора Марк Аний Вер и богатата Домиция Луцила, дъщеря на Публий Калвизий Тул Рузон (консул 109 г.) и Домиция Луцила Старша – роднина на император Адриан. Внук е по баща на Марк Аний Вер (три пъти консул) и на Рупилия Фаустина. Брат е на Ания Корнифиция Фаустина. Сестрата на баща му Фаустина Стара е съпруга на римския император Антонин Пий и майка на Фаустина Младша – която става съпруга на Марк Аврелий. Той се ползва с благосклонността на император Адриан, който рано открива бъдещите му способности, лично се грижи за неговото възпитание и го подготвя, за да заеме висшия пост в държавата. Според писанията на Аврелий Виктор, от най-ранна възраст бъдещият император притежавал толкова спокоен характер, че нито радост, нито мъка се изписвали на лицето му и водел аскетично съществуване, въпреки неговото нестабилно здраве, което продължило през целия му живот. Тъй като Аврелий е още млад, Адриан обявява Елий Цезар за приемник на властта, която е планирано по-късно да премине в ръцете на Марк Аврелий. Елий обаче умира твърде скоро. През 138 г. Адриан, на когото остават само няколко месеца живот, избира за наследник Антонин Пий, но с условие, че той ще осинови веднага непълнолетните Марк Аврелий и Луций Цейоний Комод (синът на Елий Цезар) като следващи кандидати за престола. След осиновяването имената им са променени съответно на Марк Елий Аврелий Вер и Луций Елий Аврелий Комод. Престолонаследник (138 – 161)[редактиране | редактиране на кода] През управлението на Антонин Пий (138 – 161) Марк Аврелий е официален престолонаследник в продължение на 23 години. През 145 г. Марк Аврелий става зет на император Антонин Пий, след като се жени за своята първа братовчедка по майчина линия Фаустина Младата, дъщерята на Антонин Пий и Фаустина Старата. Тя му ражда 13 деца, повечето от които умират рано. За живота на Марк Аврелий в този период до възкачването му през 161 г. практически не е известно много. Той посвещава много от времето си на своето образование и влиза в интелектуалните среди на най-изтъкнатите философи и оратори от това време. Негови учители са известните ритори Фронтон и Херод Атик. Около 146 – 147 г. той спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, ставайки убеден стоик. След смъртта на Антонин Пий в 161 г. Марк Аврелий е провъзгласен за император. Той веднага поисква от Сената да бъдат предоставени равни с неговите права на Луций Комод (той е известен още като император Луций Вер). Това е първият случай на съвместен принципат в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите, дъщерята на Марк Аврелий – Ания Луцила е сгодена за Луций Комод. Войни и управление[редактиране | редактиране на кода] Бронзовата конна статуя на Марк Аврелий (Капитолия, Рим) Марк Аврелий единодушно е възхваляван като въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ, а според оценката на историци и съвременници, неговият възвишен и сериозен характер представлявал забележително олицетворение на римските добродетели. Освен с блестящо образование, той се отличава с благородство и сдържаност в поведението си. Властването му съвпада с епохата наречена „Златен век“ на Римската империя, време когато държавата се намира във върха на своето могъщество и слава, но това също така е и времето, когато започват да се появяват първите признаци на наближаващата криза. Във вътрешната политика Аврелий се стреми да поддържа курса на своите предшественици: допълва юридическите и административни реформи, подпомага бедните и нуждаещите се, демонстрира милосърдие и скромност на обществените прояви. Полага грижи за възстановяването на занемареното селско стопанство в Италия, вече все по-изоставаща в сравнение с провинциите. Той е един от последните императори, които поддържали приятелски отношения с нобилитета и Сената. Съуправление с Луций Вер (161 – 169)[редактиране | редактиране на кода] Практически цялото управление на Марк Аврелий, който по своята природа бил склонен към войни, е подчинено на предотвратяване на военните конфликти – от деветнадесетте години през които управлява, само четири преминават в мир. Отначало империята е заплашена от размирици в Северна Британия (161 г.) и от нападение на германските племена хати по река Рейн в Горна Германия (162 г.). Когато спокойствието на запад е възстановено, войски на царството Партия завоюват Армения и разгромяват две римски армии в Сирия и Кападокия. Там са изпратени легиони начело със съимператор Луций Комод Вер. Под командването на двамата военачалници Авидий Касий и Стаций Приск Армения е отвоювана от партите (163 – 164), вражеската столица Ктезифон е завладяна, а Месопотамия е разграбена. Но сред войската се разпространява зараза, което кара римляните да изоставят завоеванията и да се оттеглят през 166 година. Сестерция на Марк Аврелий, представяща пленените като трофеи оръжия от германските войни С връщането на победните войски, в империята е донесена и смъртоносна болест, епидемията от която предизвиква ужасни опустошения сред населението. През 167 г. епидемията достига Рим, където отнема по 2 хиляди човешки живота на ден, или общо около една-четвърт от жителите на града. Следват и други бедствия: слаба реколта и масов глад, наводнения, земетресения. Настъпва период на икономически затруднения и финансова криза, поради което съдържанието на сребро в монетите е намалено. В това време варварските народи започват мащабни нападения по северните граници на империята. Римските земи по Дунав и Рейн са най-засегнати от инвазията на хати, маркомани, лангобарди, язиги и други. През 167 г. племената квади и маркомани навлизат в алпийските провинции и успяват да нахлуят даже в Северна Италия, но накрая са изгонени след тежки боеве (168 г.). Критичното положение и недостигът на военна сила принуждават римляните да набират попълнения сред гладиатори и бивши роби. Пострадват също така провинциите Тракия, Македония и Ахея, нападнати през 170 – 171 г. от племето костобоки. Самостоятелно управление (169 – 177)[редактиране | редактиране на кода] Детайл от Колоната на Марк Аврелий в Рим През 169 г. Луций Вер умира по време на кампания срещу варварите и Марк Аврелий остава едноличен император. В същата година имперските съкровища са продадени на търг, за да се финансират военните действия и от 170 до 174 г. Марк Аврелий се намира при действащата Дунавска армия, която воюва с маркоманите, квадите и сарматите. Кампанията протича успешно и легионите навлизат в земите на варварите. Императора възнамерява да основе две нови провинции отвъд Дунав – Маркомания и Сарматия (на територията на днешните Чехия и Словакия). Плановете за завоевания обаче са осуетени от внезапно започналите въстания в източните провинции. Избухналото голямо въстание на овчарите („буколи“) в Северен Египет е потушено през 175 г. от Авидий Касий – талантлив пълководец, имащ големи пълномощия на изток. На свой ред обаче той се обявява за император, възползвайки се от слух за смъртта на Марк Аврелий. Метежът е бързо потушен, а Касий е убит от поддържащите го легиони, но тези събития принуждават императора да напусне Дунавските области и да остави завоюването им недовършено. На север от река Дунав са създадени области, в които римляните позволяват да се заселват варварски племена срещу задължението от тяхна страна да защитават римската граница. Това са първите стъпки за масово заселване на чужденци в покрайнините на империята. След потушаване на бунта на Касий, императорът, заедно с Фаустина, Комод и висши офицери, продължава своята обиколка на изток, преминавайки през Египет, Сирия, Мала Азия, Гърция и Тракия (в края на лятото на 175 г. преминава през днешните български земи по маршрута р. Дунав – Нове (дн. Свищов) – Емпориум Дискодуратера (дн. с. Гостилица) – Троянски проход – Филипопол (дн. Пловдив) – Хадрианопол (дн. Одрин) и през 176 г. отпразнува в Рим триумф след осемгодишно отсъствие. Вероятно тогава е издигната триумфалната Колона на Марк Аврелий (през 1589 г. на нея е поставена статуята на апостол Павел). Около това време са подновени гоненията на християните в империята. Съуправление с Комод (177 – 180)[редактиране | редактиране на кода] В 177 г. Марк Аврелий прави сина си, 16-годишния Комод, свой съуправител, давайки му титлата „цезар“. Но мирът не продължава дълго, а обстановката по Дунавската граница отново изисква присъствието на императора там. Римляните водят поредната война с германските племена и постигат важни победи (178 г.), макар и те да не са окончателни. Плановете за анексирането на нови земи отвъд Дунав още веднъж се провалят, този път поради смъртта на императора. Марк Аврелий умира във Виндобона най-вероятно от чума (март 180 г.). Смъртта му причинила всеобща скръб сред народа на Рим. Бива посмъртно удостоен с божествени почести от Сената. Дни преди смъртта си той представил Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император. Според оценката на древния историк Дион Касий, Аврелий не срещнал добрата съдба, която заслужавал, защото бил слаб физически, а проблемите и неуредиците съпътствали цялото му управление. Все пак обаче той успява да преведе и запази империята през извънредни трудности, макар че предава властта на един, както по-късно се оказва, напълно неподготвен и покварен наследник. Неговите биографи твърдят, че ако не бил Аврелий, то тогава целият римски свят би рухнал из основи. Римската империя по времето на Марк Аврелий (180 г.) Титли и магистратури[редактиране | редактиране на кода] Получава трибунска власт 34 пъти. Понтифекс максимус от 161 г., Pater Patriae от 166 г., консул е три пъти – 140, 145 и 161 г. В чест на военните му победи получава титлите Armeniacus – „Арменски“ (164), Medicus – „Медийски“ и Parthicus maximus – „Партски, най-велик“ (166), Germanicus – „Германски“ (172), Sarmaticus – „Сарматски“ (175). Десетократно е акламиран като император. Философски съчинения[редактиране | редактиране на кода] Марк Аврелий Антонин е автор на философско произведение, написано на гръцки език и озаглавено „Към себе си“.[1] Съчинявано е по време на военни походи, а след смъртта му то се преписва и разпространява. Отразява стоическите възгледи на императора. Деца и наследници[редактиране | редактиране на кода] Бюст на Фаустина Млада, Лувъра, Париж Марк Аврелий се жени за първата си братовчедка Фаустина Млада през 145 г. През 30-годишния им брак се раждат тринадесет деца. Само един син и четири дъщери надживяват баща си: Ания Аврелия Галерия Фаустина (147 – † след 165 г.) Гемел Луцил (Gemellus Lucillae; † около 150 г.), близнак на Луцила Ания Галерия Луцила (148/150 – 182 г.), близначка на Гемел, съпруга на Луций Вер Тит Елий Антонин (Titus Aelius Antoninus; роден след 150, † преди 7 март 161 г.) Тит Елий Аврелий (Titus Aelius Aurelius; роден след 150, † преди 7 март 161 г.) Адриан (Hadrianus; 152 – 157 г.) Домиция Фаустина (Domitia Faustina; родена след 150, † преди 7 март 161 г.) Ания Аврелия Фадила (159 – † след 192 г.) Ания Корнифиция Фаустина Младша (160 – 211 г.) Тит Аврелий Фулв Антонин (Titus Aurelius Fulvus Antoninus; 161 – 165), близнак на Комод Луций Аврелий Комод Антонин – Комод (161 – 192 г.), близнак на Тит Аврелий Фулв Антонин и по-късно император Марк Аний Вер Цезар (162 – 169 г.) Вибия Аврелия Сабина (170 – 217 г.) Вижте също[редактиране | редактиране на кода] Родословно дърво на Нерво-Антониновата династия Стоицизъм Маркоманска война Римско-партски войни Колона на Марк Аврелий Бележки[редактиране | редактиране на кода] ↑ Τὰ εἰς ἑαυτόν, в превод на латински Meditations; в превод на български език е издадено най-напред като Размишления към самия мене, София: Ст. Атанасов, 1914, (пр. Рачо Стоянов) и по-късно като Към себе си, София: Нар. култура, 1986, превод и предг. Богдан Богданов Външни препратки[редактиране | редактиране на кода] Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Марк Аврелий. Herbert W. Benario Marcus Aurelius (A.D. 161 – 180) DIR – An Online Encyclopedia of Roman Emperors Historia Augusta The Life of Marcus Aurelius Marcus Aurelius (121 – 180 CE) Internet Encyclopedia of Philosophy Marcus Aurelius Stanford Encyclopedia of Philosophy The Rain Miracle Marcus Aurelius livius.org Библиография[редактиране | редактиране на кода] Birley, A. R. Marcus Aurelius: A Biography. Reprint. Oxford, Routledge, 1987. McLynn, Frank. Marcus Aurelius: Warrior, Philosopher, Emperor. London: Bodley Head, 2009. Fündling, J. Marc Aurel. Kaiser und Philosoph. Darmstadt, Primus Verlag, 2008 (Gestalten der Antike). Rosen, K. Marc Aurel. Reinbek bei Hamburg, 1997; 3. Aufl. 2004. Monti, E. Marc Aurel. Kaiser aus Pflicht. Regensburg, 2000. Kasulke, C. T. Fronto, Marc Aurel und kein Konflikt zwischen Rhetorik und Philosophie im 2. Jh. n. Chr. München, K. G. Saur, 2005 (Beiträge zur Altertumskunde, 218). Фонтен, Ф. Марк Аврелий. М., Молодая гвардия, 2005 (Жизнь замечательных людей). Studi sull'età di Marco Antonio. Ed. G. Traina. Lecce, 2006 (Rudiae, 18). Giavatto, A. Interlocutore di se stesso: la dialettica di Marco Aurelio. Hildesheim, Olms, 2008 (Europaea memoria. Reihe 1, Studien, 58). п б р ←    Император на Римската империя (7 март 161 – 17 март 180) → Принципат 27 пр.Хр. – 235 Август · Тиберий · Калигула · Клавдий · Нерон · Галба · Отон · Вителий · Веспасиан · Тит · Домициан · Нерва · Траян · Адриан · Антонин Пий · Марк Аврелий и Луций Вер · Комод · Пертинакс · Дидий Юлиан · Септимий Север · Каракала с Гета · Макрин и Диадумениан · Елагабал · Александър Север Войнишки императори 235–284 Максимин Трак · Гордиан I и Гордиан II · Пупиен Максим и Балбин · Гордиан III · Филип I Араб · Деций Траян с Херений Етруск · Хостилиан · Требониан Гал с Волусиан · Емилиан · Валериан I · Галиен · Клавдий II · Квинтил · Аврелиан · Тацит · Флориан · Проб · Кар · Карин · Нумериан Доминат 284–395 Диоклециан · Максимиан · Констанций I Хлор · Галерий · Север II · Максенций · Максимин Дая · Лициний с Валерий Валент и Мартиниан · Константин I Велики · Константин II · Констант · Констанций II · Юлиан Апостат · Йовиан · Валентиниан I · Валент · Грациан · Валентиниан II · Теодосий I п б р Римски консули 118—138 г. Римски консули 139—160 г. Римски консули 161—192 г. 139: Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (за 2-ри път) и Гай Брутий Презенс Луций Фулвий Рустик (за 2-ри път), суфекти — Луций Миниций Наталис Квадроний Вер, Луций Клавдий Прокул Корнелиан, Гай Юлий Скапула, Марк Цекций Юстин и Гай Юлий Бас  · 140: Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (за 3-ти път) и Марк Аврелий, суфекти — Юлий Красипед, Марк Барбий Емилиан и Тит Флавий Юлиан  · 141: Тит Хений Север и Марк Педуцей Стлога Присцин, суфект — Луций Аний Фабиан  · 142: Луций Куспий Пактумей Руфин и Луций Стаций Квадрат, суфекти — Публий Раний Каст, Марк Корнелий Фронтон, Луций Лаберий Приск, Луций Тусидий Кампестер, Квинт Корнелий Сенецио Аниан и Сулпиций Юлиан  · 143: Гай Белиций Торкват и Луций Вибулий Хипарх Тиберий Клавдий Атик Ирод, суфекти — Квинт Юний Калам и Марк Валерий Юниан  · 144: Луций Хедий Руф Лолиан Авит и Тит Статилий Максим, суфекти — Квинт Мустий Приск, Марк Понтий Лелиан Ларций Сабин, Марк Калпурний Лонг и Децим Велий Фид  · 145: Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (за 4-ти път) и Марк Аврелий (за 2-ри път), суфекти — Луций Побликола Приск, Луций Плавций Елий Ламия Силван, Гней Арий Корнелий Прокул, Децим Юний Пет, Луций Петроний Сабин, Гай Викрий Руф, Гай Фадий Руф и Публий Викрий  · 146: Секст Еруций Клар (за 2-ри път) и Гней Клавдий Север Арабиан, суфекти — Квинт Модестин Секст Атий Лабеон, Публий Мумий Сизена Рутилиан, Тит Приферний Пет, Луций Аврелий Гал, Гней Луций Теренций Хомул Юниор, Квинт Воконий Сакса Фид, Гай Аниан Вер, Луций Емилий Лонг и Квинт Корнелий Прокул  · 147: Гай Прастина Месалин и Луций Аний Ларг, суфекти — Авъл Клавдий Харакс, Квинт Фуфиций Корнут, Купресен Гал, Квинт Корнелий Квадрат, Секст Кокцей Севериан Хонорин, Тиберий Лициний Касий Касиан и Гай Попилий Кар Педон  · 148: Луций Октавий Корнелий Публий Салвий Юлиан Емилиан и Гай Белиций Калпурний Торкват, суфекти — Сатурий Фирм, Гай Салвий Капитон, Луций Целий Фест, Публий Орфидий Сенецион, Гай Фабий Агрипин и Марк Антоний Зенон  · 149: Сервий Корнелий Сципион Салвидиен Орфит и Квинт Помпей Созий Приск, суфекти — Квинт Пасиен Лицин, Гай Юлий Авит и Тит Флавий Лонгин  · 150: Марк Гавий Сквила Галикан и Секст Карминий Вет, суфекти — Марк Касий Аполинар и Марк Петроний Мамертин  · 151: Секст Квинтилий Кондиан и Секст Квинтилий Валерий Максим, суфекти — Луций Атидий Корнелиан и Марк Коминий Секунд  · 152: Маний Ацилий Глабрион Гней Корнелий Север и Марк Валерий Хомул, суфекти — Луций Клавдий Модест, Луций Дазумий Тулий Туск, Публий Суфенат Вер, Гай Новий Приск, Луций Юлий Ромул, Публий Клувий Максим и Марк Сервилий Силан  · 153: Луций Фулвий Рустик Гай Брутий Презенс и Авъл Юний Руфин, суфекти — Секст Цецилий Максим, Марк Понтий Сабин, Публий Септимий Апер, Марк Седаций Севериан, Квинт Петиедий Гал и Гай Катий Марцел  · 154: Луций Аврелий Вер и Тит Секстий Латеран, суфекти — Приферний Пет, Марк Ноний Макрин, Тиберий Клавдий Юлиан, Секст Калпурний Агрикола, Гай Юлий Стаций Север и Тит Юний Север  · 155: Гай Юлий Север и Марк Юний Руфин Сабиниан, суфекти — Гай Ауфидий Викторин, Марк Гавий, Анций Полион, Миниций Опимиан, Децим Рупилий Север и Луций Юлий Север  · 156: Марк Цейоний Силван и Гай Серий Авгурин, суфекти — Авъл Авилий Уринаций Квадрат, Страбон Емилиан, Квинт Канузий Пренестин и Гай Лузий Спарс  · 157: Марк Ветулен Цивика Барбар и Марк Метилий Аквилий Регул, суфекти — Гай Целий Секунд и Гай Юлий Комод Орфициан  · 158: Секст Сулпиций Тертул и Квинт Тиней Сакердот Клемент, суфекти — Марк Сервилий Фабиан Максим и Квинт Ялий Бас  · 159: Плавций Квинтил и Марк Стаций Приск Лициний Италик, суфекти — Луций Матукций Фусцин, Марк Пизибаний Лепид и Авъл Курций Криспин Арунциан  · 160: Апий Аний Атилий Брадуа и Тит Клодий Вибий Вар, суфекти — Авъл Платорий Непот Калпурниан, Марк Постумий Фест, Гай Септимий Север, Цезорий Павел, Тиберий Оклаций Север, Ниний Хастиан и Новий Сабиниан п б р Римски консули 139—160 г. Римски консули 161—192 г. Римски консули 193—234 г. 161: Марк Аврелий (за 3-ти път) и Луций Елий Аврелий Комод (за 2-ри път), суфекти — Марк Аний Либон и Квинт Камурий Нумизий Юниор — 162: Квинт Юний Рустик (за 2-ри път) и Луций Титий Плавций Аквилин, суфекти — Марк Фонтей Фронтиниан Луций Стертиний Руф и Марк Инстей Битиник — 163: Марк Понтий Лелиан и Авъл Юний Пастор — 164: Марк Помпей Макрин и Публий Ювентий Целс, суфекти — Тиберий Хатерий Сатурнин и Квинт Цецилий Авит — 165: Марк Гавий Орфит и Луций Арий Пудент — 166: Квинт Сервилий Пудент и Луций Фуфидий Полион, суфекти — Марк Вибий Либерал и Публий Мартий Вер — 167: Луций Елий Аврелий Комод (за 3-ти път) и Марк Умидий Квадрат Аниан, суфекти — Квинт Цецилий Дентилиан, Марк Антоний Палас, Луций Семпроний Гракх и Квинт Анцистий Адвент Постумий — 168: Луций Венулей Апрониан Октавий Приск (за 2-ри път) и Луций Сергий Павел — 169: Квинт Помпей Сенецио Созий Приск и Публий Целий Аполинар — 170: Гай Еруций Клар и Марк Гавий Корнелий Цетег, суфект — Тит Хений Север — 171: Тит Статилий Север и Луций Алфидий Херениан — 172: Сервий Сципион Орфит и Секст Квинтилий Максим — 173: Гней Клавдий Север и Тиберий Клавдий Помпеян — 174: Луций Аврелий Гал и Квинт Волузий Флак Корнелиан — 175: Луций Калпурний Пизон и Публий Салвий Юлиан, суфекти — Публий Хелвий Пертинакс, Марк Дидий Север Юлиан и Публий Корнелий Анулин — 176: Тит Витразий Полион (за 2-ри път) и Марк Флавий Апер (за 2-ри път) — 177: Луций Аврелий Комод и Марк Педуцей Плавций Квинтил — 178: Сервий Корнелий Сципион Салвидиен Орфит и Децим Велий Руф Юлиан — 179: Луций Аврелий Комод (за 2-ри път) и Публий Мартий Вер (за 2-ри път), суфекти — Тит Флавий Клавдиан, Луций Емилий Юнк, Маний Ацилий Фаустин и Луций Юлий Прокулиан — 180: Луций Фулвий Рустик Гай Брутий Презенс (за 2-ри път) и Секст Квинтилий Кондиан — 181: Луций Аврелий Комод (за 3-ти път) и Луций Антисций Бур — 182: Марк Петроний Сура Мамертин и Квинт Тиней Руф, суфекти — Аврелиан и Луций Атидий Корнелиан — 183: Луций Аврелий Комод (за 4-ти път) и Гай Ауфидий Викторин, суфекти — Луций Тутилий Понтиан Гентиан, Марк Херений Секунд, Марк Егнаций Постум, Тит Пактумей Магн и Луций Септимий Флак — 184: Луций Косоний Егий Марул и Гней Папирий Елиан, суфект — Гай Октавий Виндекс — 185: Триарий Матерн и Тиберий Клавдий Брадуа Атик — 186: Луций Аврелий Комод (за 5-ти път) и Маний Ацилий Глабрион, суфекти — Луций Новий Руф, Гай Сабуций Майор Цецилиан и Валерий Сенецион — 187: Луций Брутий Квинтий Криспин и Луций Росций Елиан Пакул — 188: Публий Сей Фусциан (за 2-ри път) и Марк Сервилий Силан (за 2-ри път) — 189: Дулий Силан и Квинт Сервилий Силан — 190: Луций Аврелий Комод (за 6-ти път) и Марк Петроний Сура Септимиан, суфекти — Луций Септимий Север и Апулей Руфин — 191: Попилий Педон Апрониан и Марк Валерий Брадуа Маврик — 192: Луций Аврелий Комод (за 7-ми път) и Публий Хелвий Пертинакс (за 2-ри път), суфекти — Квинт Тиней Сакердот, Публий Юлий Скапула Приск, Луций Юлий Месала Рутилиан и Гай Емилий Север Кантабрин Нормативен контрол BIBSYS: 90564087 BNE: XX932158 BNF: cb11914476c (данни) CiNii: DA00596148 CONOR.BG: 6603877 ΕΒΕ: 150699 FAST: 54205 GND: 118577468 ISNI: 0000 0001 1031 946X Koninklijke: 06867452X LCCN: n80051702 LNB: 000027790 MBa: 517aed2c-8edd-4f31-b649-27cb9125436b NDL: 00431918 NKC: jn19981001808 NLA: 35966523 NSK: 000083919 Open Library: OL133986A SELIBR: 194415 SNAC: w6c851bs SUDOC: 027008614 ULAN: 500115701 VIAF: 102895066 WorldCat: lccn-n80051702 Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марк_Аврелий&oldid=10622414“. Категории: Нерво-Антонинова династия Петима добри императори Римски императори Имперски римски консули Ании Аврелии Древноримски философи Стоици Починали от чума Скрити категории: Родени през 121 година Родени на 26 април Починали през 180 година Починали на 17 март Уикипедия:Статии с нормативен контрол (BIBSYS) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (BNE) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (BNF) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (CINII) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (CONOR.BG) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (EBE) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (FAST) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (GND) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (ISNI) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (Koninklijke) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (LCCN) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (LNB) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (MusicBrainz) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (NDL) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (NKC) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (NLA) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (NSK) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (OpenLibrary) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (SELIBR) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (SNAC-ID) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (SUDOC) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (ULAN) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (VIAF) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (WorldCat) Нормативен контрол с над 20 контролни идентификатора Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Блог на общността Фейсбук страница Страница за контакт Направете дарение Участвайте Защо? Помощ Изпробване Последни промени Нова статия GitHub Общувайте Общи разговори Обсъждани статии Фейсбук група Телеграм Дискорд IRC Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Цитиране на статията Обект в Уикиданни Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Уикицитат На други езици Afrikaans Aragonés Ænglisc العربية مصرى Asturianu Azərbaycanca تۆرکجه Bikol Central Беларуская བོད་ཡིག Brezhoneg Bosanski Català Čeština Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara Estremeñu فارسی Suomi Føroyskt Français Frysk Gaeilge Gàidhlig Galego 客家語/Hak-kâ-ngî עברית हिन्दी Hrvatski Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Ido Íslenska Italiano 日本語 ქართული Kongo Қазақша 한국어 Latina Lingua Franca Nova Lietuvių Latviešu Malagasy Македонски Монгол मराठी Bahasa Melayu မြန်မာဘာသာ Napulitano Nederlands Norsk nynorsk Norsk bokmål Occitan Polski Piemontèis پنجابی Português Română Русский Sicilianu Scots Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Shqip Српски / srpski Svenska Kiswahili தமிழ் Тоҷикӣ ไทย Tagalog Türkçe Українська Oʻzbekcha/ўзбекча Tiếng Việt Winaray 吴语 Yorùbá 中文 文言 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последната промяна на страницата е извършена на 15 януари 2021 г. в 14:09 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение Мобилен изглед За разработчици Статистика Използване на „бисквитки“